Облагане на продажби в Интернет с ДДС

Глобализацията и технологичните промени доведоха до бум на електронната търговия. Чрез използване на новите средства за взаимодействие се сключват сделки по електронен път за продажби на стоки, при които стоките се изпращат или транспортират  както между две места на територията на страната, така и от една държава членка до друга или от трети държави/територии към страната или друга държава членка.

За целите на настоящото изложение под продажби на стоки, извършени по електронен път, се имат предвид доставките, при които предлагането на стоките се осъществява чрез използването на електронен интерфейс като пазар, платформа, портал или други подобни средства.

В преобладаващата си част електронната търговия е ориентирана към крайните потребители на търгуваните стоки – данъчно незадължени лица.

Данъчното облагане с данък върху добавената стойност (ДДС) на доставките на стоки, извършени по електронен път, не се отличава от облагането на доставките, извършени чрез традиционните способи за продажба по отношение на определяне на мястото на изпълнение и характера на доставката, данъчната основа и лицето-платец на данъка. Различие е налице по отношение на определяне на датата на данъчното събитие, която не се определя по общото правило на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, а по специалното правило на чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС, съгласно което, при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път, данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането.

В случая следва да се има предвид, че всяко лице, което извършва редовно продажби на стоки по електронен път, срещу възнаграждение, осъществява независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС и е данъчно задължено лице за целите на облагането с ДДС.

По отношение на физическите лица следва да се има предвид, че едно физическо лице може да осъществява независима икономическа дейност в различни качества – като едноличен търговец, свободна професия, земеделски производител и др., които да изискват различни вписвания в търговския регистър или регистър БУЛСТАТ, но данъчно задължено за целите на ЗДДС е самото физическо лице, когато извършва облагаеми доставки, в т.ч. и за извършени продажби на стоки по електронен път.

Облагаема доставка е всяка доставка на стока по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице и е с място на изпълнение на територията на страната (чл. 12 от ЗДДС).

За определяне на мястото на изпълнение при доставка на стока по електронен път се прилага общото правило на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС като това ще бъде  мястото, където стоката се намира към момента на изпращане на пратката или започване на превоза ? към получателя.

Предвид това е важно да се знае, че всички облагаеми доставки на стоки, които се намират на територията на страната при започване на превоза или изпращането им към получателя, формират облагаем оборот за регистрация по ЗДДС за данъчно задълженото лице, извършило доставките, независимо от това дали получателите по тях са данъчно задължени или данъчно незадължени лица и дали стоките се изпращат извън територията на страната до територията на друга държава членка или трета страна/територия. При достигане на облагаем оборот от 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец лицето е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по ЗДДС.

В определени случаи е възможно описаните доставки на стоки да бъдат дефинирани като дистанционни продажби, за които се прилагат специфични правила. Дистанционна продажба на стоки е доставката на стоки, за която са изпълнени едновременно следните условия:

  1. Стоките се изпращат или транспортират от или за сметка на доставчика от територията на държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
  2. Доставчикът на стоките е регистриран за целите на ДДС в държава членка, различна от тази, в която транспортът приключва;
  3. Получател по доставката е лице, което не е задължено да начисли ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;
  4. Стоките:

а) не са нови превозни средства, или

б) не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, или

в) не са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

В случаите на дистанционна продажба е налице специфика по отношение определянето на мястото на изпълнение на доставката, за което е приложима разпоредбата на чл. 20 от ЗДДС. За доставчика на стока при условията на дистанционна продажба е възможно да възникне задължение за регистрация по ДДС в друга/ други държави членки при достигане на определен оборот от такива продажби, дефиниран в съответното законодателство (Приложение 1 относно праговете на отделните държави членки за регистрация по ДДС за доставки на стоки при условията на дистанционни продажби).

Вижте случаите на продажби на стоки по електронен път, при които възникват задължения по ЗДДС.